„СНИМИ С МЕНЯ УСТАЛОСТЬ, МАТЕРЬ СМЕРТЬ...”
Борис Алексеевич Полушин/ Чичибабин (1923-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СВАЛИ ОТ МЕН УМОРА, МАЙКО СМЪРТ
Свали от мен умора, майко Смърт.
Не моля за награда за труда си,
но хлад и дрямка изпрати некъси
на мойто тяло, дълго като прът.
Тъй уморен съм! Плача за покой.
Едва три часа нощем за утеха
пристига сън, томителен и крехък,
желание за смърт ми носи той.
Аз книгата на злото не чета,
а книгата на благото прелистих.
О, майко Смърт, умората изчиствай,
завий в премяна слаба голота.
Обледени челото и гръдта,
да си отдъхна светло, непробудно.
Тъй уморен съм! Бе ми много трудно
от раждането ми до вечерта.
Аз вярвах на духа с безумна стръв,
аз Бога виках – и се срещах с ада,
а тялото в конвулсии изпада
и от носа ми нощем руйва кръв.
И само в стиховете търся твърд,
обаче колко бъдеще ще случат?
Тъй уморен съм! Като роб и куче.
Свали от мен умора, майко Смърт!
Ударения
СВАЛИ ОТ МЕН УМОРА, МАЙКО СМЪРТ
Свали́ от ме́н умо́ра, ма́йко Смъ́рт.
Не мо́ля за награ́да за труда́ си,
но хла́д и дря́мка изпрати́ некъ́си
на мо́йто тя́ло, дъ́лго като пръ́т.
Тъй уморе́н съм! Пла́ча за поко́й.
Едва́ три ча́са но́штем за уте́ха
присти́га съ́н, томи́телен и кре́хък,
жела́ние за смъ́рт ми но́си то́й.
Аз кни́гата на зло́то не чета́,
а кни́гата на бла́гото прели́стих.
О, ма́йко Смъ́рт, умо́рата изчи́ствай,
зави́й в премя́на сла́ба голота́.
Обледени́ чело́то и гръдта́,
да си отдъ́хна све́тло, непробу́дно.
Тъй уморе́н съм! Бе́ ми мно́го тру́дно
от ра́ждането ми до вечерта́.
Аз вя́рвах на духа́ с безу́мна стръ́в,
аз Бо́га ви́ках – и се сре́штах с а́да,
а тя́лото в конву́лсии изпа́да
и от носа́ ми но́штем ру́йва кръ́в.
И са́мо в сти́ховете тъ́рся твъ́рд,
оба́че ко́лко бъ́деште ште слу́чат?
Тъй уморе́н съм! Като ро́б и ку́че.
Свали́ от ме́н умо́ра, ма́йко Смъ́рт!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Чичибабин
СНИМИ С МЕНЯ УСТАЛОСТЬ, МАТЕРЬ СМЕРТЬ...
Сними с меня усталость, матерь Смерть.
Я не прошу награды за работу,
Но ниспошли осту;ду и дремо;ту
На моё тело, длинное как жердь.
Я так устал. Мне стало всё равно.
Ко мне всего на три часа из суток
Приходит сон, томителен и чу;ток,
И в сон желанье смерти вселено.
Мне книгу зла читать невмоготу,
А книга блага вся перелисталась.
О, матерь Смерть, сними с меня усталость,
Покрой рядно;м худую наготу.
На лоб и грудь дохни своим ледком,
Дай отдохнуть светло и безпробудно.
Я так устал. Мне сроду было трудно,
Что все;м другим привычно и легко.
Я верил в дух, безумен и упрям,
Я Бога звал и видел ад воочью –
И рвётся тело в судорогах ночью,
И кровь из носу хлещет по утрам.
Одним стихам вовек не потускнеть,
Да сколько их останется, однако.
Я так устал, как раб или собака,
Сними с меня усталость, матерь Смерть.
1966 г.
---------------
Руският поет Борис Чичибабин (Борис Алексеевич Полушин/ Чичибабин) е роден на 9 януари 1923 г. в гр. Кременчуг, Полтавска област. Публикува стихове от ученическите си години. През 1940 г. постъпва в историческия факултет на Харковския държавен университет, по време на войната служи в Закавказието, а през 1945 г. продължава образованието си във филологическия факултет на ХДУ, но през 1946 г. е арестуван с обвинение за антидържавни прояви и до 1951 г. е затворен в лагерите на ГУЛАГ в Кировска област. След освобождаването му работи като счетоводител, от 1964 до 1966 г. ръководи литературна студия, която обаче е закрита по идеологически съображения. Член е на Съюза на писателите на СССР (1966 г.), но през 1973 г., след като издава смел самиздатски поетичен сборник, е изключен от творческия съюз и 15 години над името му тегне мълчание. До перестройката стиховете му се преписват на ръка и се издават само на Запад. Автор е на стихосбирките „Мороз и солнце” (1963 г.), „Молодость” (1963 г.), „Гармония” (1965 г.), „Плывет Аврора” (1968 г.), „Колокол” (1989 г.), „Мои шестидесятые” (1990 г.), „82 сонета + 28 стихотворений о любви” (1994 г.), „Цветение картошки” (1994 г.), „В стихах и прозе” (1995 г.) и др. Умира на 15 декември 1994 г. в гр. Харков, Украйна.